Вероятно никога не си е и помисляла, а едва ли е и знаела за съществуването на нашия град, ако не е бил съпругът й Емил Гашевски. Но сега Елена Калесникова направи своя подарък – концерт за съгражданите ни, организиран със съдействието на Община Бяла Слатина и Читалище „Развитие-1892”.

Изпълненията на виртуозната пианистка са и поклон към дядото на Емил – Васил Гашевски, който е един от основателите на читалището. Родолюбив българин, дарил 3 000 тома книги и заедно с Цани Гинчев поставили основите на библиотеката и читалището в Бяла Слатина.

Елена Калесникова бе така любезна, че не отказа разговор след продължителната и упорита репетиция в един от най-горещите часове на жежкия 24 юли.

Родителите й са музикално надарени хора, за които музиката е потребност. И след години се оказва, че и дъщерята отдава всичките си любов и труд на нея. Изключително скромна по отношение на своите качества на професионалист, казва, че е съчетала в себе си наследственост и гени, но има и Божи дар, и, естествено, останалите 99% труд.

Родена е в Санкт Петербург, където завършва музикалното училище „Римски-Корсаков”, след което през 1996 година завършва   Санкт-Петербургската Държавна Консерватория клас пиано при професор Вишневски.

И сега живее в „световната столица на културата”, както нарича тя Петербург, град, преселен с театри, музеи, опери, културни институции. Наистина човек обича най-много Родината си, но би посетила всички страни, стига да има възможност да общува с повече музиканти по целия свят и да дели своя опит и знания с тях.

Хората, с които работи и контактува са достигнали много високо професионално ниво и желанието й е този момент да се разшири, защото руската школа е известна в цял свят и от взаимния обмен ще се обогатяват и двете страни.

Усмихва се с ласкавия си поглед и продължава да разказва с любов за учителите си в музиката проф. Вишневски, Мария Гусева, Сима Брук, както и за любимите си композитори Рахманинов, Шопен и Моцарт.

Елена предугажда въпроса, още преди да го е чула и ми отговаря с неизменната си усмивка. А аз респектирана от многото й награди: Лауреат на  Vl Международния конкурс в Италия в гр.Пезаро "Citta di Pesaro",Diploma di Merito  и Diplom за камерна музика, както и Лауреат на XIII Международен младежки фестивал-конкурс "Таланти Надежди Майстори" Албена-Добрич и още други отличия, не се сдържах да не попитам коя от тях й е най-скъпа.

„Наградата не е най-важното, което получаваш. По-важно е това – как зрителите и слушателите възприемат музиката. А най-ценното е, когато музиката идва от сърцето на изпълнителя и отива в сърцата на зрителите. Възприемането на това, което свиря и въздействието на музиката е най-силно, затова не мога да определя коя награда е най-скъпа за мен. Но все пак може би наградата от България – Албена-Добрич през 2008 година се очертава като най-ярко продължение на музикалния ми живот. Тогава всички: артисти, музиканти, и журито бяха единодушни в преценката си. А в журито влизаха все известни имена: Георги Спасов – флейтист, Александрина Милчева и проф.Виктор Чучков. Но създадените тогава отношения ние поддържаме и до ден днешен и продължаваме да работим заедно.”

Елена Калесникова преподава в Санкт-Петербургската държавна консерватория и затова на мен ми е интересно какво предпочита – дали да свири или да учи другите на това. Според нея педагогическите й ангажименти са продължение на музикалната й дейност. А оценката на преподавателската й работа са успехите на нейните ученици и студенти, с които тя прави и съвместни концерти, а освен това те са и лауреати на много конкурси и фестивали, какъвто е ученикът й Александър Кашпурин.

Пианистката е всецяло отдадена на музиката и смята, че информационните технологии никога не биха изместили изкуството, живото присъствие, човешкото начало. Радва се, че чрез своите концерти и представяния се среща с много хора, а и се надява да им е помогнала поне малко да почувстват красотата, да се обичат, да се усмихват, да се радват повече. И към тези пожелания добавя още, че би било много хубаво да идват повече музиканти в България, съответно в нашия град (известен със старата си школа музиканти), защото музикантите не бива да слушат само себе си, а и други такива, за да могат да се сравняват, да се учат на нещо ново, да обменят знания и опит на своето поприще…

А на 24 юли в читалището зрителите /за съжаление твърде малко/ се насладихме на празника, подарен ни от Елена Калесникова, а тя получи много цветя – от приятели, от Съюзния клуб на жените към СДС, от читалище „Развитие-1892” и лично от Кмета на Община Бяла Слатина – инж- В. Василев.

Благодарим на Елена Калесникова за концерта, който ни дари много усмивки, радост, обич и красота и чрез него доказа още веднъж, че музиката не се нуждае от преводач. Тя е могъща сила, а нейният роял грациозно рисува картини, преминава граници, сприятелява хора.

Скъпа Елена Калесникова,
Желаем Ви много здраве,
Много успешни концерти, фестивали и конкурси,
Много отлични ученици и студенти,
А още повече приятели и красиви мигове!