Днес Ви предлагам няколко миниатюри от руския писател Михаил Пришвин. Любим творец ми е, защото е от малцината, които притежават дарбата до дълбоки старини да гледат света с чисти детски очи. Умее да съчинява приказки и да живее с тях. Словата се леят от устата му сякаш от оная вълшебна чешма, от която текат само мед и масло. Да го четеш и да се чувстваш омаян, люлеещ се на слънчевите лъчи и пеещ с птиците. И там, на моята слънчова люлка ме галят неговите трепетликови листа, целуват ме елховите иглички, радват ми се катерички и кръсточовки…
Надявам се, че талантливото перо на Пришвин ще достигне и Вашата душа.

До неизвестния приятел

Това слънчево росно утро – като неоткрита земя, като неизучен слой от небесата, - такова единствено утро, никой още не е станал, никой нищо не е видял, и ти самият го виждаш за пръв път.
Допяват пролетните си песни славеите, още са се запазили в закътаните местенца глухарчета и може би някъде из влагата на черна сянка се белее момина сълза. Заловиха се да помагат на славеите бойките летни птички – орехчетата, особено е хубава флейтата на авлигата. Навсякъде неспокойно тракат дроздове, а кълвачът се измори много да търси жива храна за малките си, кацна далеч от тях на един клон просто да си отпочине.
Хайде, ставай, приятелю! Набери китка от лъчите на своето щастие, бъди по-смел, започвай борбата, помагай на слънцето! Ето, чуй, и кукувицата се залови да ти помага. Виж, над водата плава блатар: това не е обикновен блатар, през тази сутрин той е първият и единственият, ето и свраките, блестящи от роса, излезли са на пътеката – утре те няма да блестят точно така и денят няма да бъде същият – и тези свраки ще излязат на някое друго място. Това утро е единствено, нито един човек досега не го е видял по цялото земно кълбо: виждаш го само ти и твоят неизвестен приятел.
Десетки хиляди години са живели хората на земята, събирали са радостта, предавали са я един на друг, за да дойдеш ти, да я вдигнеш, да събереш в китки стрелите й и да се зарадваш. По-смело, по-смело!
И пак ще поеме простора душата ти: ели, брезички – не мога да откъсна очи от зелените свещи на боровете и от младите червени шишарки на елите. Ели, брезички, колко е хубаво!

Движение

Цветуща ливада край малък вир. Опрях велосипеда си на едно дърво, а аз седнах на един дънер, прииска ми се след движението да си събера мислите. Движението така изважда човека от себе си, че не може бързо да се съсредоточи. Победата над машината е не да се научиш да въртиш кормилото, а да можеш при всяко движение да запазваш вътрешната си тишина. Колкото си по-спокоен самият ти, толкова повече забелязваш и цениш движението на живота.

Победата

Друже мой, нито на север, нито на юг ще се намери място за теб, ако си сразен: цялата природа за победения човек е поле, на което е била изгубена битка. Но ако си победил, дори ако само диви блата са били свидетели на твоята победа, и те ще разцъфнат с необикновена хубост и пролетта ще остане завинаги при тебе, само пролет, слава за победата.