Мартенска вечер – дни преди настъпването на пролетта и в навечерието на Осми март. Уж ежедневие, но се превръща в празник от срещата с една успяла, разнолика и слънчева дама. Тук са и Маргарита Попова – редактор на книгата „Дъгата на моята душа” и Станислав Тонов – редактор на „Наръчник за нотариални вписвания в кметството” и автор на кориците на двете книги.

Анелия Карабенчева
За много от нас тя е нотариусът, който извършва своите юридически задължения. За колегите си е Председател на Нотариалната Колегия към Апелативен съд – гр. София, за любителите на мотоспорта – Председател на Клуба „Бяла Слатина – мотоспорт”, за други е авторът на „Наръчник за нотариални удостоверявания в кметството”.

Това са част от нейните популярни социални лица. Но малцина знаят, че тя е страстен книгоман и библиофил, има отношение към словото и пише поезия. Малко са и хората, които знаят за нейната дарителска дейност. Тя е човекът, който направи дарение за църквата, приятел е и на малките дечица от Детската градина в с. Попица – филиал на ОДЗ „Слънчице”, почетен член е на Пенсионерския клуб и на Клуба на инвалидите – Бяла Слатина. Но за мен нотариус Анелия Карабенчева е човекът, който не забравя какво обещава, защото винаги изпълнява обещаното, дори много често и предугажда желанията на своите приятели и мило ги изненадва.

И това го потвърдиха Костадина Монова и Иван Илиев – председатели на Пенсионерския клуб и този на инвалидите. Добри думи и цветя поднесоха представители от Детската градина в с. Попица. Щрихи към портрета на слънчевата дама добавиха и д-р Васил Чавдаров, и Йордан Цоканов.
Непринудено, човешко общуване – и за нейните пътешествия, първото от които до Рио де Жанейро, за страстта й да пътува, а и да събира впечатления на филмовата лента. Само за една малка част  от фотосите имаше място в залата.

А Маргарита Попова каза: «Приемете предизвикателството да се срещнете с поезията на Анелия Карабенчева. Нейното слово, макар и грапаво, ще Ви вплете в шарената черга на дъгата. Пъстроцветни смисли и калейдоскоп на римата има в книгата «Дъгата на моята душа». А Станислав Тонов допълни: «Тя е уникат. Не искам да ви казвам, а и не мога да преброя колко хиляди нейни снимки съм прегледал, за да стигна до настоящата корица с дъгата – този символ на Анелия.»

После дойде и логичният въпрос за мандалите – изображения, пълни с енергия. Разказа ни, че е гледала изработването на мандали, когато е била в Тибет, направени са от монасите там от стрити скъпоценни и полускъпоценни камъни. А след това, когато човек оцветява изображенията, те също добиват енергия.
«Дъгата на душата», защото душата разбира много езици: на словото, на музиката, на четката и палитрата, но говори само на нейния си, където даже лекият повей на вятъра, малките бисерни сълзи, игривият пукот в камината имат своите названия, значение и символика. Но трябва да имаме съответните сетива, за да приемем тези сигнали. За някои това може да бъдат тоновете на музикалната гама, които изграждат звучни мелодии, за други – буквите на азбуката, с които пишем думите, а за трети – като Анелия Карабенчева това са цветовете, багрите на дъгата, изразяващи чувствата и емоции на сърцето.
«Душата цветовете свои разпознава
и пее одата на радостта...»
и пише своята «Рецепта за щастие»
Със седем добри неща правим ДЪГА.
Минаваме под дъгата и ни се СБЪДВА МЕЧТАТА.

Седемте ДОБРИ НЕЩА може да са:
ВЯРА и ДОБРОТА, ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА,
НЕЖНОСТ и ТОПЛОТА, и ВСЕОТДАЙНОСТ.
Може да са още хиляди неща,
защото светлината се разпада при дъгата,
но казано с дума една – ВЪЛШЕБСТВО е това.

ДЪГАТА могат да правят
само ХОРА С ЧИСТИ СЪРЦА,
ВОЛНА и СВОБОДНА ДУША.

Може да правим ДЪГАТА винаги,
щом ни го иска ДУШАТА

4 март
Много мили думи, спомени, усмивки
Много мартенички и кокиченца,
И цяла зала, пълна с празник...

Още снимки: http://picasaweb.google.bg/qnina78/AvtogravSAneliaKarabencheva#